Обучение по бежанско право за адвокати – казуси

Обучение по бежанско право за адвокати

30 септември 2015 година,

Зала „София“ на Български Червен кръст, адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 76

Решаване на практически правни казуси

Казус 1:

Достъп до територия и до производството по разглеждане на молбата за закрила. Условия на прием.

Джуан, на 16 години, напуска страната си на произход, Сирия, след като училището, което посещава, е затворено заради войната и баща му успява да събере пари за заплащане на каналджии да го изведат в европейска държава, където ще може да продължи образованието си. Каналджиите изоставят Джуан в Турция. Джуан прочита в интернет, че българските власти са обявили, че строят ограда по границата с Турция, но няма да връщат бежанци, идващи от Сирия, които се представят с документ за самоличност на български граничен контролно-пропускателен пункт. На турско-българската граница, пред турските власти Джуан представя доказателства, че е сириец и моли да бъде допуснат да излезе легално от Турция за България. Турските гранични полицаи, обаче, отказват да го пуснат, тъй като Джуан няма валидно разрешение за влизане в България (виза).

Какво бихте посъветвали Джуан да направи, за да влезе на българска територия и да иска убежище?

Джуан не намира друго решение, освен да заплати отново на каналджии, които го превеждат нелегално през българо-турската граница заедно с група бежанци. При нелегалното преминаване, обаче, той губи всички свои лични вещи, в това число и доказателствата, че е сирийски гражданин. Скоро след като пресича българската граница, Джуан и спътниците му са заловени от Гранична полиция. Заради липсата на доказателства за влизане в България по законоустановения ред, спрямо всички са издадени заповеди за принудително отвеждане до границата, забрана за влизане в страната и принудително настаняване в СДВНЧ. След няколко дни в центъра за задържане, Джуан разбира, че по документи сега той е „прикрепен“ към едно от пълнолетните лица, което е било в групата, съставена от каналджиите за пресичане на границата.

Джуан настоява, че е бежанец и не иска да бъде връщан в Сирия. Пише писмена молба на арабски, че моли да остане в България като бежанец и я дава на служител в СДВНЧ. В продължение на няколко седмици Джуан пише същата молба и я дава на служителите – понякога те я вземат, а друг път му казват, че няма смисъл, тъй като вече са я изпратили, където трябва. Джуан не знае какво се случва и до кога ще чака.

Вие сте адвокат и Джуан Ви моли за помощ. С какви правни средства за защита разполагате, за да може той да получи достъп до производството по разглеждане на молбата му за международна закрила?

Джуан е посъветван, че ако предостави на властите „външен адрес“, на който да живее в София, ще бъде по-бързо освободен от СДВНЧ. Той изпълнява това и наистина не след дълго е регистриран от Държавната агенция за бежанците. Дадена му е „зелена карта“, в която е записан декларирания от него фалшив адрес. Джуан подава молба да бъде настанен в регистрационно-приемателния център на ДАБ, тъй като няма къде да отиде. Докато чака отговор, Джуан остава на улицата.

С какви правни средства за защита разполага Джуан в тази ситуация? Като негов адвокат, къде бихте го посъветвал/а да отиде тази нощ?

 Джуан остава без всякакви средства за подслон и прехрана. Отчаян, той отива в ДАБ и започва да буйства, подкрепен от други младежи в същата ситуация. Извикана е полиция, а медиите отразяват безредиците. ДАБ се съгласяват да дадат подслон на Джуан. В продължение на около три месеца Джуан живее в РПЦ и получава храна там. Понеже получаваната храна не му достига и той няма какво друго да прави през деня, Джуан често се присъединява към групи арабскоговорящи, където научава последни новини и намира храна и морална подкрепа. Неговите приятели често говорят за Германия и за отварянето на „път“ натам. Когато отива в ДАБ да поднови регистрационната си карта, Джуан е задържан и отново отведен в СДВНЧ. Джуан пита какво се случва и защо го задържат, след като нищо лошо не е направил и чака решение за статут като бежанец. Единствено му казват, че има заповеди от „ДАНС“. Не му дават екземпляри от тези заповеди.

С какви правни средства за защита разполага Джуан в тази ситуация?

Казус 2:

Квалификация за предоставяне на международна закрила. Съдържание на закрилата.

Абдула е гражданин на Ирак, с етническа принадлежност – арабин, мюсюлманин сунит, неженен. Произхожда от известен заможен род. В своя роден град в Ирак живее в голяма къща в квартал на богати хора.

В един слънчев ден, докато той е пред къщата си и говори със своя съсед, до тях дотичва момче, техен съсед –християнин, и ги моли за помощ да го скрият от хората, които го гонят. Веднага Абдула му казва да влезе в къщата, а междувременно пред тях спират два джипа с черни знамена на ДАЕШ („Ислямска държава” или „Ислямска държава в Ирак и Леванта“).  Преследвачите настояват да им предадат момчето, защото то е християнин и е отказал да им плати ислямски данък („джизие“). Абдула отговаря, че момчето е под негова защита, докато е в пределите на дома му, и не може да изпълни искането им. Тогава ислямистите отвличат Абдула със себе си и го завеждат в арест, където го подлагат на жесток побой и изтезание. Казват му, че за да стане „истински“ мюсюлманин, трябва да премине в техните редици. Абдула отказва, поради което е осъден на публична екзекуция, насрочена за следващия ден. През нощта, един човек, който разпознава Абдула като уважаван и почитан човек в техния град, му помага да избяга. Абдула намира дома си напълно разграбен и научава, че съседът му, който също се е застъпил за момчето-християнин, е бил убит. Абдула бяга в Йордания, където в продължение на около месец нелегално се лекува от раните си. След това с помощта на каналджии успява да достигне до България и подава молба за международна закрила.

Решението на компетентния административен орган в България: „Отказвам да предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут“. Мотивите: Tърсещият закрила е направил неумел опит да представи бежанска история. Разказът му е непоследователен, недоказан и невероятен и следователно – недостоверен. Налице са редица противоречия. В първото интервю г-н Абдула заявява, че е защитил свой съсед и затова ислямистите са му отмъщавали. Във второто интервю заявява, че е защитил момче-християнин. На първото интервю г-н Абдула не е заявил да е ходил в Йордания, като вместо това споменава, че е минал през Турция; на второто интервю казва, че е пребивавал в Йордания. На първото интервю г-н Абдула не отговаря на основни въпроси относно периода на отвличането и изтезаването му. На второто интервю той дава отговор на тези въпроси, но не може да даде никакви подробности в повече.

На въпроса защо не се е оплакал и не е поискал защита от полицията и официалните власти в Ирак, г-н Абдула отговоря, че „ДАЕШ са полицията“. Г-н Абдула не е посочил да е бил преследван от официалните власти в Ирак и следователно може да се ползва от тяхната закрила. Към настоящия момент шансовете за реализация на мащабните планове и цели, поставени от ИД, са сравнително ниски.

Няма основание за предоставяне и на хуманитарен статут. В Ирак съществува известен риск от извършване на терористични атентати и сражения между иракските сили за сигурност и бойците на Ислямска държава, но те представляват случайни актове на насилие, и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт.

Дори да се приеме, че в родния град на г-н Абдула за него има риск, спрямо него е приложима алтернатива за вътрешно разселване.

Даже ако се приеме, че в Ирак като цяло за търсещия закрила е налице опасност от преследване или тежки посегателства, в случая на г-н Абдула е налице трета сигурна страна – Йордания, и той следва да се върне там.

Вие сте адвокат на г-н Абдула и обжалвате посоченото по-горе решение.

1. Пред кой съд ще подадете жалбата?
2. На какви пороци, водещи до незаконосъобразност на издадения административен акт, ще се позовете в жалбата?
3. Какви доказателствени искания ще имате?

Горецитираното решение на административния орган е отменено от съда и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Минават няколко месеца от влизане в сила на съдебното решение, без да има ново решение на административния орган. С какви правни средства за защита разполагате?

Доверителят Ви получава статут на международна закрила. За да може да упражнява правата, с които разполага в това си качество, му е нужен български документ за самоличност. Какви стъпки е необходимо да предприеме за издаването му? Досега е бил настанен в РПЦ на ДАБ.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на "Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от "Фондация за достъп до права" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.