Информациони сесии за англоговорящи търсещи закрила в България – 03.11.2015 година

На 3 ноември 2015г. Фондация за достъп до права (ФАР) проведе две информационни сесии за англоговорящи бежанци по проект „Подобряване достъпа до права на бежанците в България чрез повишаване на информираността и знанието“. Водещ на информационните сесии беше адвокат Валерия Иларева. Целта на информационните сесии е да се окуражат търсещите убежище или получилите статут, да им се даде сила чрез знание за правата си да се преборят с препятствията към нормален живот.

Предиобедната сесия беше за лица, които търсят закрила в Република България и са в процедура по разглеждане на молбата им за получаване на статут.

Първата група въпроси, които бяха зададени от участниците, са свързани с личните документи и това дали бежанците в процедура имат право да получат документите (лична карта, шофьорска книжка), които са предоставили при настаняване в регистрационно–приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Отговорът е, че по време на процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила ДАБ има правомощия да държи на съхранение националните документите за самоличност на търсещите закрила. Важен съвет в този случай е, че на практика търсещите закрила могат да подадат молба за временно получаване на документа си за самоличност като в молбата обосноват причината, поради която се налага да ползват документа. Проблемът, който следва от това е, че при предоставяне на документа за самоличност, ДАБ изисква търсещият закрила да върне регистрационната си карта като търсещ закрила. Без оригинал на регистрационната карта, чуждият гражданин става уязвим – например, достъпът до здравни грижи става затруднен, при документна проверка може да бъде задържан, и други. Законосъобразността на практиката на временното отнемане на регистрационната карта на търсещ закрила от ДАБ е спорна и биха могли да се предприемат правни действия за защита срещу нея.

Друг проблем, поставен от търсещите убежище, е това, че документацията на ДАБ и други институции е само на български език и те често трябва да слагат подписа си върху документи, които не разбират. Решението е чужденците да настояват да получат превод на документа или помощ от преводач, и в никакъв случай да не подписват документи, чието съдържание не им е известно.

На търсещите закрила бе разяснено, че исканията до държавните институции е най-добре да бъдат в писмена форма и да се подават срещу получаване на входящ номер. Входящият номер е гаранцията, че искането или оплакването ще бъде прочетено и, ако не му бъде обърнато внимание, търсещите закрила разполагат със средства за защита пред съда.

Голяма част от  въпросите бяха свързани с процедурата за получаване на статут и нейната продължителност, какво следва след получен отказ от ДАБ или от съда. При решение по молбата за международна закрила в т.нар. „ускорена“ процедура, отговорът се получава в срок от 3 дни от влизане в сила на т.нар. „Дъблинско“ решение, че България е държавата, компетентна да разгледа молбата за закрила. Ако след 3 дни няма издадено решение, разглеждането на молбата се извършва в т.нар. „обща“ процедура. Отказите на ДАБ се обжалват пред местния административен съд, а при „обща“ процедура решенията на местния административен съд могат да се обжалват пред Върховния административен съд, който е последна инстанция и неговото решение е окончателно. Важно е да се отбележи, че съобщенията и решенията на административния орган и на съда се получават на адреса, който е даден от търсещия закрила. За да не се пропусне срок за обжалване или да се стигне до прекратяване на производството, човек трябва да е сигурен, че получава пощенските съобщения на своя адрес. Търсещите закрила бяха посъветвани в жалбите си до съда да посочват за адрес за кореспонденция адреса на адвоката, който е изготвил жалбата, и след това да се уверят, че поддържат връзка със своя адвокат и тя/той има техен актуален телефон. В тази връзка беше обърнато внимание, че Върховният административен съд не изпраща съобщения за постановените от него решения. За тях може да се следи на интернет страницата на съда.

Разяснен беше и въпросът за това какво се случва, след като се получи окончателно негативно решение от съда или е пропуснат срока за обжалване. По закон, от датата на влизане в сила на отказа за предоставяне на международна закрила, влизат в действие мерките за връщане в страната на произход на чужденеца. Тези мерки често включват имиграционно задържане.

Ако по случая са налице нови обстоятелства или нови доказателства, чужденецът може да подаде нова молба за международна закрила. Тя обаче се разглежда като „последваща“ молба и нагласите на компетентните органи към нея са по-скоро като към явно неоснователна молба. През октомври 2015 година има важни изменения в Закона за убежището и бежанците относно броя на последващите молби, които могат да бъдат подавани. От правото да остане на територията на Република България докато трае процедурата по разглеждане на молбата за закрила вече не може да се ползва чужденец, след като веднъж последващата му молба за международна закрила е била отхвърлена с влязло в сила решение, дори и да има нова молба за закрила в процес на разглеждане.

Търсещите закрила, участващи в информационната сесия, споделиха лични свидетелства, които с огромен интерес и съчувствие бяха изслушани и дискутирани от останалите. Един участник сподели за задържането му и връщането му от Франция в България по силата на т.нар. „Дъблински регламент“, който определя коя единствена държава-членка е отговорна за разглеждането на молбата за закрила. Друг участник разказа за поредицата от задържания, които е преживял в търсене на по-сигурен и спокоен живот: при влизане в страната, при опит да я напусне и при преместването му от затвора в центъра за задържане в Бусманци, където е престоял до максимално допустимия срок от 18 месеца. В тази връзка адвокат Валерия Иларева даде допълнителни обяснения за правата и задълженията на търсещите закрила. Тя обърна внимание, че влизането в страната с цел да се търси убежище, макар и чрез нелегално пресичане на границата, не е престъпление и чужденците не следва да се признават за виновни, тъй като това води до условно осъждане с изпитателен срок. Ако в периода на изпитателния срок деянието на нелегално пресичане на границата се повтори под формата на нелегално излизане от страната, в този случай чужденецът изтърпява ефективно лишаване от свобода за период, който съставлява сбор с първото условно наложено наказание. Дори търсещите закрила да успеят да напуснат България незабелязани от гранична полиция, по силата на Дъблинския регламент те следва отново да бъдат върнати в България. Рискът в този случай е, че при завръщането им в България тяхното производство по разглеждане на молбата за закрила може вече да е прекратено като последица от отсъствието им, и те да са със статут на нелегални имигранти, подлежащи на имиграционно задържане и депортиране.

Чакането и несигурността на изхода от процедурата по разглеждане на молбата за закрила водят до психическо изтощение и загуба на надежда в бежанците. На срещата всички се обединиха около това, че по време на тази процедура животът им не бива да спира. Напротив – те следва да работят и да се развиват, и да се стараят да живеят пълноценно и независимо.

Втората информационна сесия беше предназначена за лица, получили бежански или хуманитарен статут или убежище.

На срещата присъства майка с малкото си дете, която търсеше информация относно възможностите за достъп до жилищно настаняване за хората, получили статут на закрила, както и относно достъпа до детска ясла на детето си. ФАР свърза майката с лицето за контакт от Български червен кръст, която отговаря за текущата програма за жилищно настаняване и извеждане на хора от регистрационно-приемателните центрове на външни адреси. Освен това, ФАР свърза майката и с Фондация „Мисия Спасение“, която прие детето на детска ясла в Двореца на щастливите хора.

Във връзка със случая на друг човек на срещата, който търсеше легални начини за пребиваване като участник в продължителна университетска програма в друга държава-членка, адвокат Валерия Иларева разясни подробно правото на бенефициентите на международна закрила да кандидатстват за статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз (т.нар. long-term residence). Ако притежателите на статут са пребивавали законно и без прекъсване в страната в продължение на 5 години, те могат да подадат заявление за разрешаване на дългосрочно пребиваване в Европейския съюз. Беше обърнато внимание, че датата на регистрация на молбата за закрила, въз основа на която е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, е посочена в решението на председателя на ДАБ за закрила и има значение при изчисляване на срока, необходим за кандидатстване за статут на дългосрочно пребиваване. Срокът на пребиваване се изчислява от момента на подаване на молбата за международна закрила. Ако между момента на подаване на молбата за закрила и получаването на български документ за самоличност са изминали обаче по–малко от 18 месеца, се зачита половината срок на пребиваване. Със статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз получилите международна закрила имат право да пребивават в други страни-членки на Европейския съюз за период по-дълъг от три месеца с цел работа, обучение и други.

Каролина Бориславова и адв. Валерия Иларева

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на "Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от "Фондация за достъп до права" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.